Събирането на коприва, киселец, див лук, див чесън и други ядливи растения са сред любимите занимания в хубавите пролетни дни на семейството ни. Те се намират в изобилие „дори“ по немските полянки. Споделяйки това с колеги или познати обикновено срещаме недоумение, почуда и въпроси като „за чай ли?“, или „какво правите с тях?“, или пък „твърде ни е здравословно“. По тази причина ние спряхме да включваме това ни хоби в разговорите ни с немци. Тази пролет започна рано и с много хубави дни. По полянките могат да се намерят билки и растения в изобилие. Разходките са великолепно преживяване. Тези дни децата играят по много и дълго навън и родителите имат възможност да разговарят и споделят. Случайно, по време на един такъв разговор навън забелязах край пътеката стрък мента, а по-нататък и стрък маточина. От този момент разговорът тръгна в неочаквана за мен посока, а именно за билки и растения. Оказа се, че жената има интерес и познава и ползва много традиционни пролетни рецепти. Разказа ми, че в немската провинция Хесен се консумират много зелени растения. От нея научих за „Франкфуртски зелен сос“, в която участват 7 билки, някои неизползвани в България. Рецептата е позната като житейска философия на жителите на Франкфурт. Една справка в интернет ме изненада с популярността на рецептата, а също и с разновидностите и. Оказа се, че тази рецепта се среща в различни национални кухни, например в Италия като Salsa Verde. Предлагам тук рецептата, получена от моята позната като „оригинална“, защото както научих всяко франкфуртско семейство има своя оригинална.
Как неочаквано се сдобих с една много интересна немска пролетна рецепта
12 04 2014 Антон Кахърков
Можете да отговорите, или trackback от Вашия сайт.