Става въпрос за нещо кисело, нали? Но реално колко хора в днешно време са запознати с това растение, традиционна съставка в българката пролетна кухня. Някои хора изобщо не са го чували, други го имат като мил носталгичен спомен от бабината кухня по Великден, но има и такива, за които гозбите с киселец не са легенда. Мама, също както баба, напомня на всички за промените, настъпващи през пролетта с топла и ароматна супа от киселец, за рецептата на която даже няма нужда да отваря семейните тефтери. Отново ли стана време?

Каква изненада за всички! Настана пак сезонът на уикендите сред природата и на обикалянето на познатите слънчеви полянки, които само ние си знаем и пазим като семейна тайна, на които можем да намерим малки зелени листенца, пролетните съставки на нашите стари мили рецепти. Листенцата на киселеца са със свеж киселичък вкус, толкова приятен и естествен, че половината „реколта“ бива употребена на място сурова. Едно листенце в кесията и едно схрускваме с удоволствие под пролетното слънце. На гозбите и салатите киселецът придава неподправим вкус. Може да се добави на всички ястия, които се радват на кисело. Например, пилешка супа или телешко варено, а също така и на зеленчуковите крем- или бистри супи например от броколи, тиквички, аспержи… Идеален е за гарнитури към меса, риба. Киселецът е разкошна съставка на пролетните зелени салати и на салати и сосове от тип таратор и снежанка. По Великден, времето в което киселец се намира най много, той може и дори е препоръчително, да се добавя на традиционните празнични гозби. Той много отива като гарнитура на агнешкото, супа от агнешко с киселец, супа от агнешки дробчета с киселец, ориз с агнешки дробчета и киселец. В по-едрите листа да се увият оризови или зеленчукови сърмички.