Качамакът в моите спомени стои наравно с варените моркови в супата и другите неприятни неща, които възрастните смятаха за толкова вкусни и полезни, а аз избутвах в чинията.
Когато баба ми сготвеше жълтата каша от царевично брашно, което се случваше рядко за мое щастие, възрастните вкъщи се държаха сякаш ще ядем нещо специално. Аз се чудех какво толкова хубаво намират възрастните в безвкусното за мен ядене, сервирано в купичка със сирене. Моята порция доизяждаше дядо ми.
Случи се така, че след като започнах да работя, аз пак срещнах това ядене, и то в столовата на фирмата, в която работя. Сервират го рядко, като гарнитура за постно ядене със зеленчуци и много и пикантен сос. Опитах и се оказа ядлива гозба.
Интересно е как качамакът влезна също и в моята кухня. Как ли? Случайно.
Пазарувайки в един супермаркет попаднах на промоция на качествен царевичен грис за качамак. Беше в прозрачна целуфанова опаковка и изглеждаше много красиво с наситено жълтия си цвят. Като горд представител на зодията лъв обичам наситения жълт цвят.
И така – купих един пакет царевично брашно за качамак, подредих го в кухнята и го оставих там, като част от интериора, без да се замислям кога и какво да го правя. Така стои пакетът непокътнат и подреден при другите ми продукти, докато една събота, след като бях изхвърлила останали макарони и се чудих за нещо по-различно, погледът ми попадна на този пакет и на етикета му с указания за приготвяне. Приготовлението беше елементарно и ето – аз сложих на котлона подсолена вода и изсипах 1/3 от гриса вътре.

И сега какво? Да го оставя да стане просто на каша? Не. Добавих и бучка масло. Изглежда ми по-добре. И защо ли – се запитах аз – да сервирам отделно кашата и отделно сиренето и да се изяжда само сиренето? И така добавих бучка ситно натрошено сирене в тенджерата и оставих да се приготвя на бавен огън, като от време на време старателно разбърквах. Сместа се сгъстяваше, докато стана готова. Опитах и се оказа неочаквано вкусно. Много успешно и много се зарадвах. Веднага дадох на всички вкъщи да опитат и да изкажат одобрение.
След като изстина, кашата се втвърди и аз я обърнах в чиния и я нарязах на красиви жълти кубчета. Много бях горда от новото си откритие. Използвах първия си качамак като гарнитура за също наскоро открития от мен Франкфуртски зелен сос.