Или: предпочитаните ястия в немската столова и как се разнообразяват менютата, но така че да паснат на масовия вкус. С указания за приготвяне на кебапчета с гергьовски ориз, пица със салам и джирос.

В големите немски готварски книги можете да прочетете много и интересни рецепти за типични традиционни ястия. Рецептите са много и разнообразни, защото и хранителните навици и традиции във всичките 16 немски области са много различни.Едно нещо все пак е характерно за всички и то е предпочитанието към ястията с месо. Немците консумират доста повече месо от нормата, която поставят техните експерти по хранене (около 60 кг на година на глава от населението! – нездравословно, но факт). Основни гарнитури при тях не са пресните салати. Пресни салати се консумират рядко и то само ако са силно овкусени с тежички сосове или маринади в които присъстват майонеза и/или горчица, захар и други. Основните гарнитури са макарони (в южните немски провинции) и картофи в северните, както и варено зеле или цвекло в сметанов сос. Не се яде хляб с манджата , както при нас. Хлябът се яде на филии или сандвичи, на закуска или на вечеря. Нерядко немската вечеря се нарича „вечерен хляб“, което ще рече хляб със салам, а може и малко кашкавал. Топлата вечеря не е по подразбиране. Гарнитурите от варени картофи или макарони и месото се поливат със много овкусени (солени инстантни) сосове. Месото, особено рибата, много често са панирани и пържени. Десертите също ще спомена – те се приготвят с порядъчно много яйца, масло и захар и се сервират със сметана.

При едно кратко посещение в Германия на българина се харесва да опита немската кухня, но при едно по-дълго пребиваване започваме да си готвим в къщи по-леко и постно и да избягваме столовата, като си носим храна на работа.

И така, германецът се храни тежко, блажно и пикантно, като не се отказва от шницела със солен гъст сос и пържени картофки с кетчуп и майонеза. Не се отказва също така от наденичките с кисело зеле, полети със сос и горчица.

И сега ако вие сте отговорни за храната в една немска столова как бихте напаснали международната, особено пък южната богата на зеленчуци кухня, за да разнообразите менюто? Да не забравяме основните характеристики месо, сос, пикантно, засищащо …

Моите отговори на гатанката са пица със салам, спагети със сос болонезе, кебапчета немска вариация, джирос.

Вие имате ли идеи, които биха могли успешно да се приложат? Ако да, отговорете в коментара.

Двойка кебапчета с лютеница, една шопска и пържени картофки със сирене? Не, не това е представата на немеца за кебапчета. Кабапчетата по немски са вид ястие от дребни рулца от кайма с гарнитура от ориз със зеленчуци и доматен сос и салати със сосове или маринади. Защото снежанката в Германия не е позната салата, а и няма да е на почит с киселото мляко. Познато е цацикито в немски вариант с майонезен сос и немного добър за мен тежък вкус.

Давам рецептата на кебапчета с гергьовски ориз, като за салата можете да ползвате цацики или мариновано зеле.

Задушава се на ситно нарязания лук с 1 лъжица зехтин. Добавя се доматен сос и вода и се вари. Бульона на прах се разбърква с ориза и се добавя в тенджерата като се вари 30 мин. През това време се накълцват чесъна и лука. Половината лук се смесва с майоран и се омесва с каймата, като се подправя с пиперите и солта. От сместа се оформят кебапчетата , след което се запържват в зехтин.

Остатъкът от лука и граха се добавят към ориза и се варят още малко. Накрая и оризът се подправя със сол, пипер и захар.

Сервират се кебапчета с ориз и салата тип снежанка , като немците предпочитат сос „цацики“, като го приготвят с майонеза и се получава доста по-тежък от снежанката . По мое мнение даже с небалкански вкус.

Друго световноизвестно и толкова често приготвяно ястие е пицата. Пицата със салам много добре пасва на изброените по-горе характеристики на немските хранителни предпочитания. Ето как става:

Добавят се млякото, захарта и маята в една купа, в която може да се бърка и се оставя да престои няколко минути. След това се добавя олиото и докато се бърка брашното и солта и се меси на твърдо тесто. Оставя се да престои няколко минути.

Намазнява се тавата и се набрашнява. Разстила се тестото в тавата. Оставя се няколко минути да втасва, след което се надупчва с вилица.  Намазва се разстланото тесто с доматено пюре, като съвсем по краищата се оставя ненамазано и се поръсва с подправките и настърган кашкавал, но не всичкия. Отгоре се нареждат салама, лука на тънки кръгчета, гъбите и нарязаната на тънки лентички или кръгчета чушка. Накрая се посипва с останалия кашкавал и се пече във фурната.

Пица със салам обичат и малки и големи.

Тази пица няма вегетариански вариант. Саламът на пицата и специфичният вкус, който той придава не може да се замени с тофу или други заместители. Т.е. салам има, но ако някой иска да приготви пицата по-здравословно, то направете тестото с пълнозърнесто брашно.

Веднъж работният екип на мъжа ми прави коледна вечеря в един испански ресторант от който той донесе парче пица с много зеленчуци върху пълнозърнесто тесто и веднага харесах идеята, след което си налучках страхотна пълнозърнеста смеска за пица.

И така, кой би могъл да е най-любимия сос за любимите на немците спагети и макарони. Разбира се той трябва да е много вкусен и да е с месо. Разбира се – това е болонезе. Всякакви макаронени,  даже съм забелязала и немакаронени, се разграбват веднага ако бъдат сервирани със сос болонезе. Ето и една рецепта, която е бърза и лесна и дори аз имам време да приготвя.

Спагети болонезе е една идеална комбинация за немеца. Любимо ястие. Комбинира макарони, месо, пикантен сос и пармезан … много е вкусно, а и засища добре. Също така е богато на калории. Една рецепта:
(Съставките може да си извадите от рецептата – не са много, аз описвам по памет.)
Нарязват се лук, морков, целина и чесън на много мънички кубчета и после се запържват в тиган със солта и дафиновите листа. Зеленчуците се задушават добре и се добавя каймата и се запържва кратко като накрая се добавя червено вино. Добавят се доматеното пюре, доматите от консерва и подправките. Цялото се оставя да ври докато се образува гъст сос.

Спагетите се варят в подсолена вода и се сервират със соса поръсено с малко пармезан.

Наистина става вкусно.

Друго едно ястие, което предизвиква блъсканица на опашката за храна е джиросът. Джиросът е много овкусено и запържено месо на ивици с лук и много подправки, което се сервира с вкусни салати и парче пита или пък картофи. Салатите са копие на нашите южни салати снежанка и зелева, но много лошо копие. Снежанката или цацикито го правят с майонеза и други тежки съставки, а пък зелевата е с интересна маринада с кимон, но и тя не е лека салата.

За немците това ядене си струва, даже да се нареди човек втори път на опашката за храна, а в дните, в които предлагат това ястие, тя изобщо не е малка опашка.

Приготовлението е лесно, защото смеските за джирос се продават готови в супермаркета. Аз няма да дам основна рецепта за тъй като джиросът не е ядене, което е на почит у дома и ако се наложи да го приготвим заради гости то ние ползваме готовите смески. Месото се запържва силно на горещ котлон в намазнен тиган. Сервира се топло с гарнитура както описах по-горе. В българската кухня може салатите да се заменят със зелева и снежанка и яденето да стане доста по-леко и вкусно.  Също моя препоръка е замяната на парчето пита с парче пълнозърнеста питка или с картоф запечен на грила във фолио.

За информация на вегетарианците, джиросът има също така вегетариански вариант, като месото се замества с тофу, което се пържи по същия начин. Опитвала съм този вариант и ми се стори даже по-тежък от този с месо. Сякаш при пърженето тофуто поема повече мазнина. Беше вкусно, но ужасно тежко и мазно.

Задавам си въпроса защо са толкова популярни така пикантните, калорични и месни ястия на обяд? Дали пък поради по-леки закуска и вечеря?